СИНОПСИС
Как в началото на XX век едно 19-годишно момче от Кюстендил прекосява Европа и се превръща в една от най-значимите фигури на италианския футуризъм? И защо в България остава почти забравен и до днес?
Това е първият пълнометражен документален филм за Николай Дюлгеров (1901-1982), творец, който обединява живопис, дизайн и архитектура в свой разпознаваем визуален език и оставя наследство, надхвърлящо националните граници.
Роден в Кюстендил в семейство на печатари, Дюлгеров израства сред мастило, хартия, букви и графичен дизайн. На 19 години напуска България и поема към Европа. Виена, Дрезден, Ваймар и Торино очертават пътя на младия българин към европейския авангард.
През 1926 г. той се установява в Торино, индустриалната „Футурополис“ на Италия. Там учи във Висшето училище по архитектура към Академия Албертина и през 1932 г. получава диплома. Свързва се с Луиджи Коломбо, известен като Филия, и Филипо Томазо Маринети и се превръща в една от важните фигури на втория футуризъм. Торино е не само градът на неговото архитектурно образование, а мястото на формиращите му срещи с европейския авангард и на трайното му творческо утвърждаване.
Дюлгеров създава разпознаваем визуален език, в който геометрията и рационалността се срещат с движението, машинната естетика и „магията на цвета“. Творчеството му преминава между живопис, колаж, графичен дизайн, реклама, архитектура, интериор и керамика. От рекламите за Cinzano, Campari и Amaro Cora до Casa Mazzotti в Албисола и футуристичния ресторант Santopalato в Торино, неговите произведения разкриват артист, за когото изкуството не е отделено от живота.
Филмът развива нов изследователски поглед към този визуален свят. За първи път филмовото изследване разглежда как българският фолклор и традиционното изкуство (килими, народни носии, архитектура, възрожденска църковна стенопис и керамика) са повлияли върху визуалния му език и художествения му свят. В диалога между Кюстендил и Торино се разкриват българските корени на творчество, възприемано досега предимно през призмата на италианския футуризъм.
Признанието идва бързо. Дюлгеров участва в десетки изложби на футуристите в Италия и Европа и има самостоятелни изложби в Милано, Торино, Венеция и Рим. Името му присъства осем пъти в историята на Венецианското биенале: през 1928, 1930, 1932, 1934, 1936, 1976, 1978 и посмъртно през 1995 г. Негови произведения се съхраняват в значими италиански музейни и частни колекции.
Именно тук се появява парадоксът, от който започва документалното разследване на филма. В България Дюлгеров прави само една самостоятелна изложба приживе, през 1924 г., преди окончателно да се установи в Италия. Днес няколко негови произведения се пазят и в родния му Кюстендил, но за българската публика художникът остава почти неизвестен.
Как един българин достига до сърцето на европейския авангард, а постепенно изчезва от културната памет на собствената си страна?
Филмът се реализира със съдействието на наследниците на Николай Дюлгеров, синовете му Радослав и Романо. Материали от личните му архиви, кореспонденция, произведения и семейни спомени ще допълнят разказа за неговия живот и творчески път и ще доближат зрителя до човека зад художника.
Консултант на филма е проф. Габриеле Симонджини, един от водещите изследователи на футуризма. Със своя експертен поглед и участие в разказа той ще осветли мястото на Дюлгеров в движението и приноса му към европейския авангард.
Чрез архивни документи, произведения, семейни свидетелства и срещи с изследователи филмът търси не само следите на художника, но и механизмите, чрез които се създава, съхранява или губи паметта за един творец. Документалното разследване преминава през Кюстендил, София, Торино, Албисола, Рим, Виена и Ваймар, свързвайки местата на неговия живот с различните прочити на творческото му наследство.
Този филм е акт на културна реституция. Николай Дюлгеров е български творец сред пионерите на футуризма, чието творчество принадлежи както на италианското, така и на българското художествено наследство. Като възстановява връзката между неговите български корени и мястото му в европейския авангард, филмът цели да я направи видима, осезаема и убедителна и да върне Дюлгеров в културната памет на България.