БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Николай Славов Дюлгеров е роден на 20 декември 1901 г. в гр. Кюстендил и умира на 9 юни 1982 в гр. Торино в Италия.
Произход и семейна среда
Роден е в семейството на печатаря Слави Дюлгеров и Тена Цекларефф (Tena Ceclareff). Баща му, заедно с чичо му Никола Г. Дюлгеров, основават през 1890 г. първата печатница в града ‒ „Съединение“. По-късно Слави остава единствен собственик и развива печатницата като издателство, което печата учебна, детска, спортна и богослужебна литература. Семейството е прогресивно за времето си и има трима сина, от които Николай е най-малкият.
Според кръщелното свидетелство кръщелното му име е Никола. По- късно, след заминаването си в чужбина, започва да се подписва като Николай / Nicolay / Nicola Diulgheroff.
От най-ранна възраст работи в бащината печатница заедно с братята си. По време на Първата световна война, когато баща му е мобилизиран, Николай поема част от работата в печатницата. Там придобива практически умения по типография, набор, оформление и печат ‒ първият му сериозен досег с графичния дизайн и визуалната култура.
Още като дете проявява силен интерес към рисуването. На 14- годишна възраст (1915) участва в обща изложба в Кюстендил. На 16 години изготвя архитектурен проект за семейна къща. Участва и в изложба през 1918 г. Тези ранни творби днес се смятат за изгубени.
Образование и формиране (1920‒1925)
През 1920 г., с подкрепата на двамата си по-големи братя и със съзнанието, че няма да наследи печатницата, заминава за Виена.
Записва се в Kunstgewerbeschule (Училище за приложни изкуства), където учи до края на 1921 г. Участва в годишните изложби на „Приятели на изкуството“ (Kunstfreunde).
През 1922 г. продължава в Дрезден в частната Neue Schule für Kunst und Grafik „der Weg“ (Новото училище за изкуства и графика „Път“) на Ханс Хафенрихтер. Там прави първите си самостоятелни изложби и участва в изложба в Берлин.
През 1924 г. организира самостоятелна изложба в София (галерия на ул. „Аксаков“ 16). След това се връща за кратко в Кюстендил, работи отново в печатницата на баща си и търси възможности като архитект.
Торино и футуристичният период
През ноември 1926 г. пристига окончателно в Торино заедно със съпругата си Люба Габровска (с която се познава по семейна линия и сключва брак в България). Записва се във Висшето училище по архитектура на Академия „Албертина“ и завършва с отличие през 1932 г. По-късно получава италианско гражданство. Остава в Торино до края на живота си и е обявен за почетен гражданин на града.
Още преди пристигането си е имал кореспонденция с Филипо Томазо Маринети. В Торино се свързва с Луиджи Коломбо ‒ Филиа, лидера на торинската футуристична група, и бързо се присъединява към втория футуризъм. От 1927 г. започва редовно да излага с групата.
Дюлгеров внася в италианския футуризъм средноевропейската си конструктивистка култура. Съчетава геометричната строгост и функционалността на Баухаус с динамиката, машинната естетика и култа към скоростта на футуризма. Създава характерен хибриден стил ‒ ясен, структуриран, но изпълнен с енергия.
Основни области на творчество
- Живопис и колаж ‒ абстрактни и полуабстрактни композиции, често с пресичащи се цветни плоскости.
- Графичен дизайн и плакат ‒ рекламни кампании за Cinzano, Campari, Amaro Cora.
- Интериорен дизайн и мебели ‒ проектира мебели, лампи, керамика и кристал.
- Архитектура ‒ Casa Mazzotti в Албисола (1934), павилионът на Cora на Панаира в Бари (1935), множество интериори, по-късно дискотеки и клубове.
- Сътрудничество с Филиа ‒ заедно проектират интериора на футуристичната таверна Taverna Santopalato. Дюлгеров предлага ястието pollofiat, включено в „Манифеста на футуристичната кухня“ (1930).
Участва в над 40 изложби, включително Венецианското биенале (от 1928 до 1942 г.), изложби в Милано, Париж, Лайпциг, Барселона, Москва и др. Сътрудничи на списанията „La Città Futurista“, „La Città Nuova“ и „Stile Futurista“.
По-късни години и семейство
След Втората световна война продължава да работи активно. От средата на 60-те години в ателието му влиза синът му Романо Дюлгеров. Заедно проектират множество развлекателни обекти ‒ дискотеки, клубове, хотели (Sporting Club Santhià, Pick Up в Торино, Il Patio, хотел Alexandra и др.).
През 60-те години получава златни медали ‒ награда „Град Торино“ (1967), „Град Флоренция“ (1967) и медал на Политехниката в Торино (1968).
Смърт и наследство
Умира на 9 юни 1982 г. в Торино на 80-годишна възраст.
Творбите му се съхраняват в галерията UFFIZI във Флоренция, Galleria Nazionale d’Arte Moderna в Рим, колекции в Торино, Художествена галерия „Владимир Димитров ‒ Майстора“ в Кюстендил и множество частни колекции. Семейният архив в Торино пази значителна част от наследството му.
В Италия е признат като важна фигура на втория футуризъм. В България дълго време остава почти непознат, макар интересът към него да нараства през последните десетилетия. През 2023 г. в Торино е открита паметна плоча в негова чест.
Николай Дюлгеров остава ярък пример за български творец, който успешно се вписва в най-радикалните европейски авангардни течения и създава оригинален синтез между конструктивизма на Баухаус и динамиката на италианския футуризъм.